Ньоките на Ани и Ники

Днешното ни кулинарно приключение започна отново по познатия вече начин, а именно най-неочаквано и без кой знае каква предварителна подготовка. След като се бяхме прибрали с Ани от работа, определено бяхме имали тежък ден и двамата, поиграхме малко с новия малък член на семейството ни и времето неусетно бе минало... Вече беше време за вечеря! Слезнахме към лабораторията ни и трескаво запонаха да валят идеите за това, какво най-бързо можем да приготвим... След краткото съвещание с хладилника, в който имаше какви ли не неща, но нищо готово за вечеря, погледа ни се спря върху двата пакета ньоки... Бяхме ги купили от един магазин, в който имаше италианска седмица преди време, но така и не ги бяхме приготвили до този момент.Малките картофени топченца сякаш ни викаха от полицата на хладилника “наш ред е, наш ред е...”  и така идеята за гювечета, която се беше прокраднала малко по-рано в главите ни се изпари мигновенно...

Сложихме набързо една сравнително голяма тенджера с вода и сол, след което зачакахме да започнат да да излизат балончетата.... т.е. да заври. Докато чакахме този процес за да ги поставим в тенджерата обмисляхме варианта с какво да ги направим... Един сос би ги допълнил чудесно, но все пак решихме,че трябва по бързичко да приготвим всичко и да сядаме на масата, като едни истински гладници.... и така, щяхме да направим ньоките с няколко вида кашкавал, малко чесново масло и да ги запечем...

След като водата започна да проявява свойствата си, а именно завря сложихме единия пакет ньоки. Не след дълго картофените топченца започнаха да изплуват едно след друго на повърхността. Пълното изплуване на всички топченца от един пакет е около 4-5 мин... След като вече бяха изплували всички започнахме да ги полагаме в една тавичка с решетъчна лъжица, като внимавамхе да ги отцеждаме добре... все пак не искахме супа от ньоки. Дойде ред и на втория пакет... Докато чакахме него, взех рендето и започнах да поръсвам с кашкавал картофените топченца, а Ани наряза малко от чесновото масло като го сложи на няколко различни места в тавичката... Хоп и вторите бяха готови и изплували на повърхнстта. Положихме ги отгоре върху кашкавала и масалцето, след което дойде нова порция кашкавал.... Тогава решихме да сложим и малко Чедър, който с различния си цвят да направи малко по шаренко всичко в тавичката... В хладилника имахме от този, който е за сандвичи, а в главата на Ани се роди идеята да го нарежем на лентички и да ги направим на розички след това... Идеята с розичките беше страхотна, но на никой от двама ни не му дойде на ума,че кашкавала си е кашкавал и това дали е на розичка или в някаква друга форма все ще си се разтопи във фурната, но точно в този момент никой от Нас не се досети за това.... Сложихме тавичката в предварително затоплената фурна, която бяхме сложили на около 200 градуса... Аз реших,че едно италианско ястие, не е никакво такова, ако няма босилек макар и да беше приготвено импровизирано от нас... И така отидох да накъсам малко листенца от саксията, които да използваме за декорация след това...

След около 10-тина мин. надникнахме във фурната за да видим какво се случва и установихме,че има розички....няма розички... Просто чедъра се беше разтопил…

Но пък от скромните ми познания по химия знам едно… нищо в природата не се губи, просто минава в друго състояние... В нашия случай вкуса си е все същия… Поръсих листенцата босилек и така тавичката се оказа на масата…

Времето за приготвянето на всичко това е около 30-тина минути. А неободимите продукти са два пакета ньоки, кашкавалчета каквито ви се намират в хладилника, малко босилек и много фантазия… Подходящи за ньоките са почти всякакви вина, ние лично избрахме за тях едно розе… 

Сладък полъх от Тоскана или просто Панетоне цукото...

След като приготвихме салатка, разядка и предястие, защо да не приготвим и един десерт, който признавам си с най-голяма охота похапнахме с Ани и нашето семейство.... Идеята за това “Панетоне цукото” дойде в един неделен следобед зяпайки един канал по който даваха предаване, което наподобява кулинарен пътепис...

Както може би се досещате по името рецептата е от италианската кухня и по специално от тосканската. Плени ни това,че е много лесна за изпълнение, както и като време за да бъде приготвена т.н. торта... Казахме си след края на предаването,че ще опитаме да я приготвим през следващия уикенд и уж всичко свърши до тук... Но на следващия ден Ани реши да ме изненада с нещичко за обяд, но изненадата не беше само това. Тя беше взела и едно Панетоне (признавам, че много обичам този “италиански козунак” както аз му казвам), заедно с  две кутии маскарпоне, което веднага ми подсказа,че няма да чакаме до уикенда, а още днес ще направим това сладко изкушение. След края на работния ден минахме да вземем още няколко дребни неща, които ни трябваха за торатата, а и не само за нея...все пак в който и магазин да ни пуснат нас двамата с нея винаги ще има какво да си купим извън това, което ни трябва... И така се прибрахме за да се впуснем в поредното кулинарно приключение, като този път в моята лаборатория главното действащо лице се оказа Ани, а аз играх ролята на неин помощник...

Ние  естествено прибавихме нещо от себе си, заменихме друго с аналог, но смея да твърдя,че резултата беше особено впечатляващ и вкусен. Извадихме Панетонето от кутията и започнахме с разопаковането му от фолио и хартия... Тук е момента да кажа,че трябва много хубаво да се внимава в махането на хартията, защото се къса и може да остане и незабелязано да се промъкне във вкусната торта... След като вмятам подобно нещо се досещате какво се е случило...за наш късмет беше съвсем малко и не помрачи по никакъв начин  вкуса, който оставяше тортата...

Избрахме си една купа за миксер, която щеше да ни служи за форма и я застлахме отвътре цялата със домакинско стреч фолио. След това нарязахме панетонето на филийки с част от които покрихме дъното и стените на купата. Сега дойде ред на едната кутия с маскарпоне... след като я отворихме и изсипахме съдържанието и в една купа. Прибавихме половината от сушените плодове, половината от натуралния шоколад и половината от филираните бадеми и половината от захарта. Ние решихме да използваме фруктова захар. Ани се зае с бъркането на тази смес, а аз естествено поех отговорната задача да отворя десертното вино, да отмеря количеството, което ни трябва... да го изравня с някоя и друга глътка т.к. беше повече от необходимото и да започна с нанасянето на виното.... Нанасях го със силиконова четчица върху нареденото пенетоне в купата... Хубаво трябва да се напоят стените и дъното... През това време, Ани вече бе приключила с първия крем и го изсипахме в купата. Избрахме едно по дебело парче от нарязаното панетоне, пригладихме крема хубаво и го сложихме така,че да го покрие... Аз се заех отново да напоявам, тази импровизирана преграда между кремовете, с вино,  а Ани започна втория крем. Различното при него в сравнение в първия беше това,че се слага и какао... Бързо бе готов и той, а какаото му бе придало страхитен кафеникав цвят. Изсипахме го и него, като аз не пропуснах да натопя едно пръстче в него и да го опитам... Беше наистина страхотен на вкус. Разнесохме и втория крем, пригладихме и него, след което сложихме отгоре още панетоне за да го покрием и да стане като капаче. Филийките Панетоне, които бях нарязал не бяха много дебели  и така, останаха и няколко за директна консумация след приготвянето на торатата... Намазахме капачето с вино и  го завихме и него с фолиото. Накрая сложихме отгоре една чиния, вие можете да сложите  каквото Ви хрумне, просто трябва да е тежко нещо за да може да притиска и хоп тортата в хладилника за да се стегне... Колкото и да е бърза торатата, тъжното беше, че трябва да изчакаме поне 6ч., а в нашия случай си се оказваше направо за следващата вечер, но повярвайте ми чакането си заслужаваше...  

На следващия ден нямахме търпение да опитаме това наше сладко творение. След като я извадихме от хладилника, махнахме чинията, с която бяхме подпряли отгоре, и отстрахниме фолиото от дъното. Сложихме една голяма тортена чиния и обърнахме цялата купа. Отстранихме фолиото, което бе по стените на тортата и поръсихме с какао отгоре.Тортата бе станала страхотно вкусна и задоволяваща глада за сладко, а същевременно и не беше тежка...

Времето за приготвяне на тортата е около 15-тина мин, необходимите продукти за нея са: един килограм маскарпоне или рикота ( оригиналната рецепта е с рикота, но преспокойно може да се замени с маскарпоне), 140 гр. Захар ( ние не се поколебахме да сложим фруктова), захаросани цитрусови плодове (лимони и портокали) около 70 гр ., като ние решихме да експериментираме и вместо тях сложихме стафиди, сушена папая, около 40-50 гр. филирани бадеми, 50гр. натурален шоколад, 1 супена лъжица какао, 175 мл. сладко десертно вино и не на последно място едно Панетоне...

Предложение за зимна салата

Зимата колкото и да е хубав сезон, толкова и е неприятен.. В случая говоря не толкова за времето навън, колкото за това какви зеленчуци могат да се намерят през него и колко вкусни са те. Предната вечер хапвахме за пореден път салата от накъсан айсберг, домати и краставици... Макар и подправена със сол и зехтин зеленчуците в салатата си останаха все така безвкусни и гумени.... Тогава реших,че на следващия ден ще измисля нещо, което поне да е вкусно...

Обичайното пазаруване в хранителен магазин след работа преди да се приберем вкъщи, разбира се ми даде и идеята каква да бъде салатката за тази вечер... Консерва червен боб, буркан с печена чушка и зелен лук (разбира се може и червен) и хоп ето ги съставките на нашата салатка...

След като се прибрахме, се захванах да я направя набързо... Изсипах бобчето в чинията, като преди това го отцедих от сока в кутията. Бобчето е напоено достатъчно с него, ако не го отцедите рискувате салатата ви да плува в сосче и да заприлича на боб чорба... След като бобчето се озова в чинията, дойде  ред и на няколко печени чушки... Ако ще ги изваждате от буркан, също е хубаво да ги отцедите, ако имат някакви люспички от печенето да ги махнете, както и семчици... Нарязах чушките на ленти, след което и те попаднаха в чинията... Избирате си няколко стръка от зеленото лукче, внимавате да не си оставите някое от пръстчетата на дъската докато го режете на ситно... Салатата и без това е достатъчно питателна...  

Сложих и лукчето, подправих салатата със зехтин, сол и оцет (ако ви се намира балсамов е за предпочитане) , а може и със сок от лимон... и така вече имахме готова салатка.... Тогава ми дойде на ум, че и някоя кисела краставичка би била страхотно допълнение, но както се казва в магазина има всичко, в къщи само това което сме си купили... J Някоя и друга плочка сирене отстрани върви чудесно с тази салата...

Времето за приготвяне е само някакви си 10-15 мин., а необходимите продукти са консерва с червен боб, няколко печени чушки, два-три стръка зелен лук и подправки... Ако не сте много гладни тази салата чудесно би ви заситила в добавка с малко сиренце и чаша вино...

Хумус - страхотната разядка...

След като отмина еуфорията от първата публикация, а вкуса от гъбките с какво ли не, вече бе останал в историята дойде ред и на новото предизвикателство. Този път идеята за него се роди в един от кварталните магазини, от които пазаруваме и съвсем случайно попаднахме на щанда с консерви, където най-долу, но на видно място беше останала една консерва с нахут. Дойде ни блестящата идея да си направим Хумус, за който ни трябваше и тахан… За късмет имаше и бурканчета с тахан… Съвет от мен е все пак, ако не искате да правите всеки ден Хумус, или да държите поредното бурканче стоящо с месеци в хладилника, да вземете най-малкото като количество. За нашия експеримент-рецепта ни трябват точно 2 супени лъжици…

И така след като минахме през момента с мигновеното решение,  гордо се прибрахме вкъщи за да си приготвим тази вкусна разядка… 

Бързо сложих готварската престилка, която ми е подарък от Ани, прегледах за всеки случай някоя и друга рецепта за Хумус и започнахме.. Общо взето всеки си прави собствена интерпретация, но основните съставки са едни и същи... нахут, тахан, лимон, чесън и подправки...

И така изсипахме кутията с готовия нахут в блендера, но се оказа,че той е прекалено малък за да събере всичко необходимо и минахме на вариант Б... пасатор....  След като изсипахме нахута от кутията, две лъжички тахан, дойде ред и на малко кисело мляко.... И дойде онова “ОПАААААА”.... в хладилника се оказа,че нямаме мляко..... Вече се виждах как тръгвам с престилката към магазина, когато се роди идеята за импровизация в главата на Ани.... а именно да сложим малко сметана.... слжихме две лъжички сметана. Оказа се,че сменатаната помогна и сгъстяването на цялата смес по-късно стана почти мигновенно дори и без престой в хладилника.... Обелих 2-3 малки скилидки чесън, които сложихме, малко зехтин, сок  от един лимон и започнахме бъркането с пасатора.... Бъркайте докато се получи гъста хомогенна смес. Слагате малко сол и пипер... Тук е момента да вметна,че трябва пасирането да обхваща цялата купа, в която се разбива сместа, защото иначе рискувате да се случи нещо както ни се случи на Нас... остана една почти цяла не разбита скилидка чесън... Познайте на кого точно се падна тази скилидка... и кой за една бройка щеше да спи на друго място, а  не в леглото до Ани... J

След като пасирането приключи, може да преместите сместта в друг съд, да окрасите с копър, пиперче някакво или каквото Ви дойде на ум, дори и да залеете с малко зехтин цялата смес. Препоръчвам за тази разядка някоя и друга препечена филийка... Става фантастично и същевременно много вкусно.

Цялата процедура по приготвянето трае около 30-тина минути, като необходимите продукти са... кутия нахут около 350 гр., две лъжички тахан, сок от един лимон, две – три лъжички зехтин, две лъжички сметана, няколко скилидки чесън, малко пипер и копър за декорация.... За да спазим протокола все пак и нещо за преглъщане трябва да има... та малко ледена ракийка, водка.... или пък бяло вино, биха завършили картинката....

Гъбки със сирена и копър

Днес просто ей така реших да направя едно малко разчиствне на хладилника... И така както си карахме по пътя към вкъщи се досетих,че имаше едни Кралски печурки, които просто бяха останали и сякаш се молеха от предната вечер да бъдат приготвени по някакъв начин...
Не след дълго при поредното спиране на светофара ми дойде идеята, че многото сиренца, които обичаме с Анна, биха свършили чудесна работа за едно страхотно предястие....
И така спряхме на първия магазин, взехме още малко гъбки и потеглихме към нашия хладилник, който с най-голямо нетърпение би се отървал с част от съдържанието си... Прибрахме се и с удоволтвие изпратих, Анна да си чете енциклопедиите, които и подарих по-рано днес с чаша вино, а аз се усамотих в моята т.н. лаборатория... или друго яче казано кухнята...
Реших първо да измисля какво да сложа на гъбките, с които разполагахме... И тогава се сетих,че мога да направя следния манджурляк, като забъркам следните съставки:
едно яйце, сирене на око, заквасена сметана... първо една лъжица, но ми се стори малко и сложих две... Някак си ми се стори,че е много рядка сместа и сложих малко топено сирене... малко, малко... май малко повече...но това не беше всичко. Реших и са сложа малко синьо сирене, което бе останало от предната вечер...
Започна енергичното бъркане с вилица на всичко това... и естествено като всеки един уважаващ себе си готвач, оставих сместа да си почине от интервенцията. Измих гъбките, отделих ги от пънчетата и ги подредих в тавата, в която щях да ги запеча във фурната. В мой си мързелив стил постелих преди това хартия за печене, все пак миенето на всеки един кулинар е най-неприятното нещо в кухнята, а това с хартията определено би спестило много...
Дойде и един от най-приятните моменти, а именно запълването на гъбките със сместта, която бях забъркал. Използвах лъжичка, малка като за чай, така че да не разсипвам извън гъбките... Пусханах фурната на 200 градуса, за да се загрее преди да сложа тавата и започнах...
Удоволствието да ги запълвам беше голямо,  виждаше се финала преди печенето, и изпълвах прецизно гъбките.... една след друга, една след друга... След като запълних всички с доволна физиономия поставих тавата във фурната и погледнах часовника на стената... Показваше 19:25, което означаваше,че след 15-20 мин щяхме да имаме страхотни гъбки и да им се радваме с чаша вино... След около 17-18 мин. сместта върху гъбките бе придобила кафяви оттенъци, което е сигурен признак,че предястието ни е готово... Извадих ги от фурната и ги поръсих с връхчета от сушен копър... пресен би бил много по ароматен и вкусен, но нали все пак е разчистване на наличностите, та с именно с такъв... и хоп, гъбки със сиренца и копър...
Повиках Анна, която само това чакаше...
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ...
ГЪБКИ И КАКВИТО СИРЕНЦА ИМАТЕ В ХЛАДИЛНИКА+ЕДНО ЯЙЦЕ ЗА РАЗКОШ...
Всичко в кухнята е фантазия, просто трябва я притежвате, а вълшебството само идва...
И чаша вино, не на последно място.... все пак с нещо трябва да се преглъща!