ВКУСНИТЕ РЕБЪРЦА НА АНИ С МЕД, КИСЕЛО МЛЯКО И СОЕВ СОС

Както по-рано обещах в сега ще опиша другата част от вечерята, а именно вкусните ребърца, които направи Ани. И те станаха наистина уникални, сякаш да опровергаем мита, че маринатата винаги трябва да престоява някакво време 6-12-24часа и т.н.

След като аз се бях заел да доувкосявам салатата с авокадо, манго и краставички, Ани направо беше в своя вихър. Имахме чудесни не замразени, свежи ребърца, които бяха нарязани. Тя ги постави в една голяма купа и започна да вади съставките за маринатата, която беше измислила.... Кисело мляко, соев сос, сол. Не след дълго ме побутна за да отвори един от шкафовете и взе бурканче с мед. На мен толкова ми трябваше за да събуди у мен любопитството какво точно е замислила. Аз естествено не се сдържах и я попитах, но тя ми прати една въздушна целувка, с което по скоро ми казваше “ще видиш когато стане”.

Тъй като меда беше домашен и захаросан, тя колкото и трудно да беше загребна с една малка лъжичка няколко пъти,  и сложи твърдия мед в една средно голяма чаша за кафе. Много хора заклеймяват използването на микровълнови печки, но всички имат в кухните си и ги ползват ако не за друго за разтопяване на масло, мед и други подобни неща необходими при приготвянето. След като меда се бе разтопил хубаво, тя ги заля с него, след което ги овкуси и с киселото мляко и соевия сос. Поитах я шеговито дали ги приготвя за утре, но погледа който срещнах беше смразяващ :)

Продължих да наблюдавам докато и последното ребърце с кокълче не беше намазано и овкусено, след което Ани пусна скарата... Изчака както си му е редът когато се пече на електрическа скара, термостатът да покаже, че е достигната температурата подходяща за печене и ги подреди внимателно върху почата и ребрата на скарата.... Разнесе се чудесен аромат. Не след дълго се чу и лекото цвърчене и Ани ги обърна бързо.

Не след дълго вече бяхме на масат

а и се наслаждавахме на комбинацията от вкусове, и Ани ми доказа, че не винаги е задължително мариноването да продъжава цяла вечност, а самите ребърца бяха станали адски сочни и нямаха нужда от никакви допълнителни сосчета...

Не мисля, че има нужда да описвам продуктите за тези ребърца, но все пак за да спазим линията ще го направя: количеството ребърца е по Ваш избор, кисело мляко, мед и соев сос. Големината на приготвената марината зависи от количеството ребра и не на последно място всеки може да добави каквито желае още подправки и напитки :)

САЛАТА С МАНГО И АВОКАДО... - СЛУЧАЕН ИЗБОР С ВКУСЕН КРАЙ

Отдавна не бяхме публикували нищо в блога, но както за всяко нещо и за това си имаше своята причина. Дойдоха летните месеци, екскурзиите по морета и океани, планини и язовири, чесането на крастата наречена риболов, и т.н За жалост всичко това вече е история и спомени.  След като вече времето не позволява да се случват повечето от тези неща, дойде ред на новите опити в Лабораторията…

Идята за тази салата се роди съвсем спонтанно както и повечето от експериментите ни. Разхождайки се покрай щандовете на един от хранителните супермаркети, ще спестя наименованието му, че все още не ни плащат за реклама , видяхме че има промоция на един от плодовете, които предлагат, а именно манго.  Огледахме ги, опипахме ги, плодовете бяха чудесни: перфектно гладки и твърди. Взехме няколко от тях, като в началото нямахме впредвид какво точно ще ги сполети. Точно до тях бяха подредени, кутиите с авокадо... Решихме да вземем и от авокадото и мигновенно се роди идеята за някаква салата с тези два плода. Решихме, че краставичка би било чудесно допълнение за това, което замисляхме. Минахме набързо покрай другите щандове, взехме си необходимите ни за предстоящата вечеря неща и се отправихме към вкъщи, за да започнем новото приключение с неизвестен край.

След като се прибрахме и освежихме, дойде ред и на Лабораторията. Все още времето беше прилично топло вратата на верандата отворена, рошавия ни любимец чакаше само някой да се появи и да му обърне малко внимание, но за негово съжаление този път вниманието ни бе насочено към експеримента  със салатата.  Извадихме необходимата ни посуда и започнахме да творим нашият Франкенщай за деня :)

Разполовихме първо мангото, нарязахме го на полумесеци, след което отстранихме и кората. Нарязахме го на кубчета или по точно на нещо подобно на кубчета... не че формата има някакво значение все пак и попадна в купата за салата. При разполовяването костилката се счупи на две, но това не е проблем дори по-удобно се реже самия плод. След мангото същата участ сполетя и авокадото. При него значително по лесно се случи обезкостяването и не след дълго, и то попадна в купата за салата. Сега дойде ред и на краставицата. Бързо я лишихме от кората й с белачката  и беше положена на “операционната маса” или друго яче казано дъската за рязане. Въпреки старанието ми за перфектни парченца нарязани много бързо, все пак здравия разум и желанието да си запазя всички пръсти цели надделя, пък и като се замисля нямаше кой да измерва дебелината на парченцата :) След като и те попаднаха в купата със останалата част от продуктите,  решихме че е дошло време да започнем с подправките.... Решихме да подправим вместо със зехтин с олио от тиквени семки (поредния вкус който ще включим) , щипка сол..  Погледнахме така салатата , но някак си стоеше незавършена и в този момент ни споходи идеята,че малко връхчета от копър биха били чудесен завършек. Имахме сушени такива и само защото мързела надделя сложихме от тях вместо да накъсаме свежи от градината.  И така нашата салата придоби вече завършен вид и бе готова за консумация.

Докато аз се занимавах предимно с приготвянето на салатата, Ани вече се бе захванала с  приготовленията на основното ястие, но за него ще стане дума в следващата статия... чудесно продължение на тази салата.

Необходимите продукти според това, което ние забъркахме са: едно манго, едно авокадо, краставица /една или две/, връхчета копър и подправки според вкуса на всеки. Препоръчвам олиото от тиквените семки, което придаде уникален вкус на салатата, както и невероятен сблъсък на вкусове.... Консумирайте с мярка и с малко узо, все пак добрия аперитив заслужава подходяща салата :)

ОТ ПЕКАРНАТА НА НИКИ.... ПАЯ СЪС СПАНАК И ИЗВАРА НА АНИ

Идеята за този пай отново се роди съвсем спонтанно и дори звучи малко налудничаво... При приготвянето на този пай, аз по скоро бях наблюдаващия дегустатор, от колкото участник. Ани го замисли в движение и набързо.... Ангажиментите ни напоследък ни карат да търсим по бързи решения за приготвяне, които същевременно  да са доста простички....

При едно от посещенията ни в един от големите хипермаркети на Ани и се усмихна късмета и най накрая се сдоби с формичка за пай. Поради желанието ни да стане по-бързо всичко взехме и готово бутер тесто. След като тя видя формичката и я сложихме в количката, набързо се досети,че в хладилника имаме пресен спанак, който дори за наш късмет вече беше минал през едно бързо варене.... Така,че всичко беше подготвено и можехме да започнем с приготвянето на пая почти веднага след като се приберем.... Решихме да го направим с извара,че да е една идея по малко калоричен.... и така потеглихме към вкъщи готови да се впуснем в поредното ни кулинарно приключение надявайки се на сполучлив заършек... Аз естествено се шегувах в мой стил,че скоро Рудолф пасти ще яде пред нас...

След като се прибрахме Ани се захвана с пая, а аз се бях превърнал в една мини поточна линия, да и подавам нещата, които и трябваха от хладилника. Сложи спанака в една купа, прибави едно пакетче извара, сложихме малко крема сирене и две яйца. Всичко това започна да бърка хубаво докато се получи хомогенна смес. Спанака много хубаво се бе объркал с изварата....

Измихме си формичката, подсушихме я набързо... През това време листа с готовото бутер тесто вече се беше размразило и готово за ползване... Разстелихме тестото, поръсихме го леко с брашно и го разточихме. Намазнихме формичката с малко масло и я покрихме с бутер тестото. Ани лекичко отстрани частите от него, които идваха в повече, като остави по съвсем мъничко да стърчи отстрани, за да го подвие с него. Изсипахме плънката във готовото гнездо и я разстелихме навсякъде.... От остатъците на бутер тестото направихме топче, което отново разточихме с брашно... този път се стараехме да го разточим така,че да е в продълговата форма, както и тестото да остане малко по дебеличко, за да можем да го нарежем на лентички които да сложим отгоре....

След като го бяхме разточили и нарязали на лентички, започнахме да поставяме лентичките отгоре, като между лентичките оставяхме разстояние за да се вижда плънката на пая, Ани ги завърташе така,че да имат вид на спирали... Накрая зави  и аванса, който си бяхме оставили отстрани върху лентичките и пая бе готов за печене.Сложихме го във фурната, която бяхме загрели предварително на  200 градуса.

След около 30-35 мин, имахме страхотен пай, който нямахме търпение да опитаме. Аромата който се носеше сам по себе си говореше за това какво малко кулинарно изкушение забъркахме с толкова малко усилия... Познайте дали нещо остана от него за другия ден.... 

Необходимите продукти за този пай са: бутер тесто, извара около 300-400 грама, спанак 250-300 грама, 2 яйца, малко крема сирене.... всеки може да добави каквото му душа иска :)

ОТ ПЕКАРНАТА НА НИКИ... МЪРЗЕЛИВИ БУТЕР БАНИЧКИ

След като известно време поради една или друга причина нямахме време с Ани да се развихрим по някакъв начин в кухнята, дойде един уикенд в който бяхме решили да си починем по един или друг начин.

И така уикенда вече бе започнал, пазарувайки в един от магазините за джунджурии... ние с Ани обичаме да си купуваме какви ли не глупости и щуротийки от там... та в посещението ни един точно такъв магазин, когато минавахме край кухненските наща, погледът ми се спря върху една формичка за тесто , която прегъва тестото на две,захлупва едната част върху другата а в средата остава място за пълнеж... Веднага видях тази формичка в ръцете си и как за нула време ще направим страхотни банички. Купихме формичката, следващото спирка се оказа голям хипермаркет в който да купим неща с които да си направим това тестено изкушение. Взехме си готово бутер тесто, локум, сладко от боровинки и ементал /от този който е в пакетчетата за сандвичи, нали все пак мързеливата щяхме да го караме/... И така на следващата сутрин, малко след ставането ми всичко започна...

Бяхме оставили бутер тестото навън за да може да се работи директно с него... разстелих го на масата, посипах го с мъничко брашно и по традиция го валирах леко с точилката...Не Ви препоръчвам да прилагате много натиск, защото тестото ще намали плътността си и когато го затваряте с формичката може да се скъса, да Ви изтече пълнежа, да си скъсате нервите и т.н. и т.н.

След като бях  свършил интервенцията разстилането на брашното, за миг се зачудих с както да оформя кръгчетата тест, но погледа ми се спря на върху етажерката с чаши. Започнах да налагам отворите на чашите върху формичката докато се спрях върху една която пасваше чудесно. Не трябва да е нито по голяма, нито по малка... както се казва златната среда не случайно се казва така. И така напасвайки върху тестото се образуваха кръгчетата, а аз отстраних остатъците от тестото, които направих на топка имайки идеята след това да вкарам и нея в действие....

Първите банички реших,че да са с ементал.... Сложих кръжчето във формичката, в средата му сложих парчрнца ементал, който след като мине във фурната щеше да се разтопи и да смени формата си.... и точно в момента, в който щях да затворя баничката се усетих,че изпускам нещо, а именно да разбия едно яйце в чаша и със силиконовата четчица да намажа крайчетата на кръгчето преди да го затворя. Това се прави с цел да се запечата и да не се отвори... 

Докато взимах яйцето от хладилника видях и част от останалия настърган пармезан, който реших,че ще е чудесна добавка върху баничките...

И така след като затворих баничката, я поставих в тавичката, която предварително бях застлал с хартия за печене... намазах леко горната половина с разбитото яйце и я поръсих пармезан...

И така баничките започнаха една по една да пълнят тавата... като аз отново в последния момент, когато видях,че е почти пълна тавата се сетих,че не съм пуснал фурната да се загрее... За мой късмет времето, докато я напълня се оказа напълно достатъчно за да загрее самата фурна....

Продължих с втория лист от бутер тестото... отново със същата процедура, разстилане, кръгчета и хоп формичката... като пълнежа този път беше парченце локум или малко сладко от боровинки. Определено варианта с локума е по добър, но това е въпрос на личен вкус и избор....

Не се разминах с малки инциденти в кухнята, кото да се изгоря леко на една от тавите или пък сладкото беше излезнало от няколко от баничките, но както се казва юнак без рана, не е юнак J

Както споменах по-горе от тестото остава малко или много фира, а именно контурите на кръгчетат. След като събрах всичките остатъци на топка, сложих им малко брашно и ги смесих хубаво.... ги разточих добре и оформих нови кръгчета.... При тях реших освен,че смесвам тестото и нарушавам структурата му, да направя и няколко експериментални с крема сирене... Оказа се че не са лоши и в този си вариант....

Необходимите продукти за тези наистина бързо проготвени банички са: бутер тесто, локум, сладко от каквото си пожелаете, ементал или някакво сирене... общо взето пълнежа е по избор и можете да сложите каквото пожелаете... Времето за приготвянето на всичко това е около един час с печенето... 

Мисля,че това беше една чудесна неделно сутрешна закуска, която при това е и много ароматна... познайте дали след всяко изваждане на тавата от фурната оставаше нещо в чинията за повече от 10-15 мин...